Небеизвестното „Тук и Сега“ – какво е това, какво означава? Това е състоянието на Божественото присъствие вътре в нас, състояние, което ни доближава до Висшия ни Аз, до истинската ни същност, което ни съединява с Божествената искрица вътре във всеки един от нас, дори и за кратко. Има ли разлика между състоянието „тук и сега“ и квантовия наблюдател? На практика няма – това са две страни на една и съща монета. В това състояние ние можем да формираме, създаваме реалността и да моделираме самите себе си. Това е състояние, когато можем най-добре да чуем тихия глас на същността ни. Това е състояние, в което ние се приближаваме до Бога с всички безгранични възможности, произтичащи от това. От това състояние ние можем да творим – вече осъзнато, да променяме реалността си, както сами желаем. Тук се проявява и свободата на избора. От състояние „присъствие“ ние можем да се превърнем в истински алхимици и да видоизменяме енергията, стига само да си спомняме, кои сме всъщност. Това е наше изконно право. И именно това радва Бог, а не нашето подчинение – както и служенето в света, когато реализираме себе си, проявявайки своите дарове, творчески заложби и таланти, и изпълняваме чрез тях мисията си.
Защо е важно за нас да пребиваваме доколкото е възможно повече в това състояние? И как да го постигнем? От чисто практическа гледна точка това ни носи не усещане, а реален контрол върху жизнените ситуации, в които попадаме. Самообладанието е съществен момент в трудни, предизвикателни, критични, ключови ситуации и „събуждането“ в такава ситуация ни дава възможност да я видим от друга, по-широка и реална перспектива. А което е още по-важно – дава ни възможност ситуацията или да се разреши сама, или да „изтеглим“, да стигнем до най-доброто и лесно решение, когато не сме въвлечени в играта, а сме отвъд. Второ, дава ни възможност да се радваме на живота – да ценим и уважаваме това, което имаме и така да го преумножим в живота си, утвърждавайки го по този начин. Освен чистата радост от щастието просто да бъдеш.
А сега, към практическата част: как най-лесно и най-бързо да придобием това състояние? Писано и коментирано е много по въпроса, тук ще споделя мнението си спрямо собствения си опит. Влизайки в това състояние, ние също влизаме в безвремието на нелинейната времева структура, когато всичко е достъпно „тук и сега“. За да „изтеглим“ тази възможност, която искаме, трябва да се настроим на нея. Как става това? Представяйки си в това състояние, как бихме се чувствали, ако това „нещо“ го имаме и е факт още и именно „тук и сега“. И то реално е! С този метод трябва само малко време и систематичност, за да може желаното да бъде и реално проявено в нашия свят.
И така, практиката – не може да мине без това, предвид колко заето е с други отвличащи ни неща нашето внимание. „Виждам себе си, виждам реалността“ е отлична практика („Жрицата Тафти“, Вадим Зеланд), когато влизаме съзнателно в имагинерен център на нашето осъзнаване, от който едновременно наблюдаваме и себе си, и обкръжаващата ни реалност – може да се прави няколко пъти на ден, 4-5 пъти примерно, като в началото, за да не се забравя, може да се навива аларма на телефона за напомняне на определени интервали от време.
Също така, всеки ден – един път дневно, за няколко минути само, си представяте, че сте в златна сфера, която ви обгръща с любов, светлина, радост, благодат, която ви гали с топлината и обичта си, и ви изпълва с ентусиазъм и вдъхновение. Опитайте се да се концентрирате върху тези усещания, ако трябва ги създайте, мислейки си за хора или ситуации, които ви карат да се чувствате именно така. Заключете това състояние на радост и блаженство в тази сфера, насладете им се и знайте, че именно сега сте „тук и сега“, заедно с Бога. Осъзнавайте това усещане. Опитайте да го задържите, докато преброите до десет. И като сте готови, го зафиксирайте в областта на сърцето, като издърпате сферата навътре с вдишване, а после, с рязко издишване нека се разпръсне отвъд вас, докато я усетите като разтваряща се субстанция около вас. Поставете си за цел, като намерение, по-нататък през деня да се свързвате с тези усещания, разтегляйки по този начин сферата всеки път, като се сетите, като изпитате негативна емоция, като се чувствате зле, а след малко повече практика ще се получава и когато целенасочено си поставите за цел преди да реагирате – когато най-много „заспиваме“. Именно чрез тези чувства, осъзнавайки ги, създавайки ги, наслаждавайки им се ние сме наистина „тук и сега“, в едно с Бога. Това е един по-висш аспект на състоянието „присъствие“ – когато не само осъзнаваме процеса, къде сме, какво правим, не само мислим, действаме, реагираме осъзнато, но се свързваме с нашата по-висша същност, изпращайки себе си, мислите си, чувствата си, настоящите си действия на едно по-високо вибрационно ниво.
19 октомври 2023 г.
Информацията е получена поточно чрез пряк ченълинг от Акашовите записи
П. С.: Свързването с природата е един чудесен начин за „тук и сега“, когато й се наслаждаваме и присъстваме осъзнато в този процес!