Етапи V–VIII. Отваряне на сърцето за безусловната любов
V етап: Търсачите на отговори. Постигане на РАЗБИРАНЕ в процеса на търсене на вечните истини и на въпросите „Кой съм аз?“, „Защо съм тук?“
Вибрационно ниво 5.0-5.5, анахата и вишудхи чакра. Вишудхи е чакрата на нашите способности да общуваме, да изразяваме и да проявяваме себе си, да бъдем автентични.
Това е етапът на търсачите на духовните истини, етапът, при който се „отприщва“ жаждата за духовно познание, и връщането назад оттук нататък започва да става все по-невъзможно – и ненужно, а и нежелано. Колкото повече човек повишава своите вибрации, толкова по-стабилно се установява в тях, и толкова по-трудно и малко вероятно става връщането назад. Като това не означава, че в процеса няма спънки и стъпки назад – напротив. Те са дори нещо повече от обичайно, защото човек върви срещу първоначалните си настройки, а умът се опитва да ни върне в старите коловози, където е по-безопасно, защото новото е непознато, и оттам по подразбиране – недостатъчно сигурно за нас. Но препятствията – които в действителност се явяват процес на освобождаване от вътрешните ограничения и негативни убеждения, все повече се възприемат като възможности, които ни помагат да се оттласнем с още по-голяма сила от дъното, за да направим по-висок скок нагоре. Защото видиш ли веднъж светлината, не искаш да се връщаш обратно към мрака, тя те тегли и привлича както светещата лампа нощните пеперуди. Тук, на този етап, чрез търсене на знания и отговори на въпросите ни достигаме до РАЗБИРАНЕ – както за принципите и законите, спрямо които функционира реалността, така и за скритите истини за СЕБЕ СИ, за нас самите като част от нея и за нашата творческа природа, която създава индивидуалната и колективната ни реалност.
Също така, от 5 ниво по пътя нататък все по-характерно е проявлението на любовта в мотивите и действията на личността. И тук, на това ниво има и още един съществен момент – стремежът да дам своя принос към света. Ако на предишния етап фокусът е да получавам удовлетворение от това, което правя, в смисъл да ми харесва и да ми е приятно на мен самия – след като преди това вече е преминал моментът на „защото трябва, за да оцелея, и защото така правят и другите“, и човек е разбрал, че не желае да продължава повече да живее така – то сега вече се търси и каква полезност, изразявайки себе си чрез личните си дарби и таланти, би могъл да предостави на околния свят.
VI етап: ОСЪЗНАВАНЕ и придобиване на цялостно виждане
Вибрационно ниво 5.5-6.0, анахата, вишудхи и агя чакра (аджна или третото око – чакрата на интуицията, Божествената мъдрост, духовното знание и прозиране на истината, на психичните способности).
За този духовен етап на развитие ще обърна внимание на пет характерни и съществени за него неща:
Първо, тук вече се наблюдава моментът на разтъждествяването на „Аз-личността“ от „Аз-истинския“. Като това разтъждествяване се характеризира с ОСЪЗНАВАНЕ на себе си като духовна същност, която използва физическото тяло и личността, за да придобие определен опит в поредната роля, в която се въплъщава и която играе.
И тук идва вторият момент: ОСЪЗНАВАНЕ, тоест човек започва постепенно да възприема себе си на първо място именно като това духовно същество, което само́ твори своята реалност. И не случайно слагам ОСЪЗНАВАНЕ с големи букви – защото то е различно от РАЗБИРАНЕ, което наблюдаваме в предишния етап. Ако на предишното ниво аз осмислям интелектуално, РАЗБИРАМ тази концепция, опитвам се да я прилагам и на практика, то тук вече я ОСЪЗНАВАМ. Тоест, преживявам.
На този етап човекът започва да преживява себе си по друг начин. И не само себе си – започва да му се разкрива и да осъзнава дълбокия смисъл на всичко случващо се и с него, и около него, което е и третият съществен момент за този етап. Човекът започва да забелязва причинно-следствените връзки, когато е възможно да бъдат проследени, да наблюдава как функционират неосезаемите за хората като цяло инструменти, чрез които реалността осъществява нашето „духовно възпитание“ и които структурата, в която съществуваме, използва, за да управлява нашия „сън наяве“, вижда собствените си програми и ограничения. Съответно, вследствие на това ОСЪЗНАВАНЕ, на този етап първо, вярата се превръща в знание, второ, човек вече излиза от игрите на разделение (ние-вие) и трето, поема изцяло лична отговорност за всичко, което преживява и което се случва в живота му, именно защото ОСЪЗНАВА, че по един или друг начин го е „заявил“ и създал сам.
И тук обединяваме четвъртия съществен момент за този етап – личната отговорност, когато осъждането, обвиненията, критиката по естествен начин отпадат, с петия – осъзнаването на своята Божествена същност и прилежащата ѝ като такава творческа сила, които отварят възможностите и на осъзнатото създаване на собствената реалност. И всичко това постепенно води до задълбочаване на интуицията, вследствие на което и до придобиване на вътрешни знания, мъдрост и доверие към света; което пък съответно носи вътрешна опора, спокойствие и сигурност, придобиване на вътрешна сила и свобода. И преди да отворим вратата, за да погледнем към следващия етап, трябва да споменем още нещо, което бихме могли да обозначим като задължителен компонент, за да можем да осъществим прехода нататък: отварянето на сърцето за безусловната любов, която постепенно започва да изтласква ролята и значението на егото.
VII етап: Сътрудничество и сътворчество с Бог
Вибрационно ниво около 6.0, агя чакра (аджна или третото око) и сакхасрара чакра (придобиване на сила, способност да се доверяваш на живота и да виждаш дълбоките взаимовръзки, вяра и вдъхновение, просветление).
И тук, както и в предишния етап, ще се опра на пет главни момента, чрез които бих искала да опиша и този:
Първо, това е състоянието „присъствие“ или известно повече като „тук и сега“, в което човек все по-често и за все по-дълго започва да пребивава. Какво представлява това състояние съм писала вече в тази статия: Тук и Сега – Истинската страна на реалността. Защо то е толкова важно за духовното пробуждане и как се съотнася към него? Защото именно това е самото пробуждане, когато се центрираме в собственото си внимание. И защо във вниманието? Защото това е същността на нашата истинска духовна природа – нашето внимание, тихият наблюдател, който безоценъчно съзерцава. И оттук изводът, че управлението на вниманието е пътят към връзката с нашата духовна същност, за което също вече съм писала тук: Управление на реалността – Истинската страна на реалността.
На практика, това се явява и процесът на разтъждествяване от личността и физическото тяло – когато осъзнаваме, че ние в действителност сме нашето внимание и се стабилизираме все повече в него. И тук, в този процес, можем да кажем, че преминаваме постепенно през две фази, които ще опиша със следния цитат от статията „Тук и Сега“: Това е един по-висш аспект на състоянието „присъствие“ – когато не само осъзнаваме процеса, къде сме, какво правим, не само мислим, действаме, реагираме осъзнато, но се свързваме с нашата по-висша същност, изпращайки себе си, мислите си, чувствата си, настоящите си действия на едно по-високо вибрационно ниво. Тоест, първо наблюдаваме и осъзнаваме себе си, действията, мислите, емоциите си, обкръжаващата ни реалност и т.н., а впоследствие се сливаме с този, който наблюдава и осъзнава – с нашето внимание, с нашия Дух, с нашия Висш Аз. На този етап, в това състояние започваме все повече да осъзнаваме също, че всичко съществува именно „тук и сега“ и че линейното време е илюзия на човешкото възприятие.
И тази първа характеристика на този етап ни отваря вратите към втората: управлявайки своето внимание и в съединение със своя Божествен, творчески аспект ние можем да движим осъзнато своята реалност посредством своите намерения. И тогава осъзнаваме живота като сън, започваме да го възприемаме като един вид игра, в която играчът и играещият се сливат в едно и определят ходовете в играта напред заедно, като всеки поема своята роля и отговорност: играчът да задава целта и да се движи с действията си към нея, а играещият, виждайки цялостната картина „отгоре“ да го насочва, накъде и как да поеме и да изиграе ходовете. Именно това означава сътворчество и сътрудничество с Бога в нас.
Оттук преминаваме и към третия елемент, който разглеждам в този етап: връзката с Висшия Аз. Това е възможността да създаваме осъзнато собствената си реалност, както и да имаме вътрешен и винаги работещ „пътеводител под ръка“, накъде да вървим в живота си и какво да правим в различни жизнени ситуации.
Но освен това, тази свързаност е в състояние да ни даде още толкова много: любов към себе си с чувството за собствено достойнство (за повече подробности по този въпрос – Да се центрираш в Себе си – Истинската страна на реалността); освобождаване от вътрешните ограничения и от негативните програми и убеждения; осъзнаване на истинските потребности и желания на Душата; концентрация и фокус; пребиваване в умиротворение, вътрешно равновесие и спокойствие без значение, какво се случва в обкръжаващия ни свят; самообладание и адекватни реакции; отговори на въпроси, които търсим; намиране на правилните решения именно за нас; вътрешно знание и интуитивно познание; придобиване на цялостност и хармония с вътрешния и външния ни свят; радост и удовлетворение от живота и от това просто да съществуваш. А също така, и безусловна любов, и състояние на неутралност и баланс.
Последните два акцента не случайно обособих в отделно изречение – защото това са четвъртата и петата характеристика на този етап, и бих искала да им обърна особено внимание. Без тях установяването на този етап от духовната еволюция не е възможно. Ако смисълът на предишния етап е човек да продължава да живее във физическата реалност, но – както пише Вадим Зеланд, слизайки от сцената в зрителната зала, и бидейки освен актьор, и зрител, и сценарист, и режисьор на своя живот, то в този това се надгражда. Неговата цел на практика е живот в съединение с Висшия Аз, което е немислимо без свързването с любовта и развитието на непривързаност.
Защото самият Висш Аз, нашият Дух, нашето внимание е именно това – Божествена любов и безоценъчно съзерцание (в йога се нарича „драща“ – безпристрастния наблюдател). Тези две последни характеристики сами по себе си са достойни за самостоятелни статии, така че сега няма да влизам в детайли относно тях. Само ги посочвам като един своеобразен връх на човешката духовна еволюция, наричан „възнесение в човешко тяло“. Ако е така, съществуват ли тогава и други етапи, които можем да определим като още по-високи върхове и нива на осъзнатост? Според мен, по-скоро да, и ще се опитам да ги обобщя в един следващ, последен етап.
VIII етап: Възнесени учители и аватари. Суверенни Души-същности
Вибрационно ниво 6.0-7.0, сакхасрара чакра (коронната чакра).
Първоначално не предвиждах да включвам и този етап в изложението, тъй като за него впечатленията ми са много по-малко – предвид, че като ориентир можем да кажем, че достигнали до този еволюционен етап са няколкостотин човешки същества. По всяка вероятност и тук може да се направи вътрешно разделение в процеса на израстване в рамките на този етап, но поради по-оскъдната информация и липсата и на мои лични наблюдения, ще го обобщя като един. И така, какво можем да кажем за тези Души? На първо място, че от гледна точка на пътя на Душата, те са постигнали цялостност – тоест, това са напълно интегрирани души.
И тук е моментът да обясня, какво се има предвид с това и как интеграцията на Душата се съотнася към вибрационните нива на съзнание и описаните еволюционни етапи. Душата е тази част от Духа (можем да кажем, около 30%), която се въплъщава във физическото тяло, а родителското тяло, Духът остава в духовното измерение. Тоест, Душата представлява енергийно цяло, което се състои от един главен фрагмент (родителска част) и множество частички-фрагменти. В процеса на духовната еволюция, преминавайки през описаните вече етапи и нива на съзнанието, Душата частично губи свои фрагменти. Това се случва по две причини: първо, при травматични жизнени ситуации по време на множеството инкарнации и второ, при съзнателно или несъзнателно неприемане и отричане на себе си и на своето поведение. Загубата, отсъствието на фрагменти влияе на нашата възможност да получаваме жизнена сила (енергия) от Източника, от енергията на Вселената. Колкото повече липсващи фрагменти има Душата, на толкова по-ниско вибрационно ниво се намира – и обратното.
С напредването на еволюцията започваме все по-малко да реагираме (негативно) емоционално, съответно губим по-малко фрагменти, и възстановяваме постепенно липсващите частички, което можем да постигнем чрез прошка (както на себе си, така и на другите) и чрез енергийно освобождаване посредством работа с подсъзнателните ограничения, медитативни и енергийни практики. Затова, като напълно интегрирани Души можем да определим тези суверенни, независими Души, които в процеса на своя духовен път вече са успели да интегрират всички свои загубени частички-фрагменти. И това са именно Душите, за които говорим в този етап. Що се отнася до интеграцията на Душата и останалите вибрационни нива и етапи, накратко ще уточня и за тях, тъй като този въпрос има пряко отношение към разглежданата в тази статия тема.
Ако Душите от настоящия етап определяме като суверенни и напълно интегрирани, то можем да кажем, че тези от предишните два също се явяват суверенни, като те се състоят от родителска част плюс много интегрирани вече частички, и повечето суверенни Души на Земята не са изцяло интегрирани.
А се определят като суверенни, независими, защото притежават вече устойчива връзка с родителското тяло във висшите измерения (с Висшия Аз) и вървят по пътя на лично просветление. Докато основата част от населението на Земята има минимална свързаност със своето родителско тяло и оперира чрез главния фрагмент, намиращ се във физическото тяло, с което се идентифицира. Съществуват и Души с висока степен на фрагментация и чиято родителска част има много малко количество енергия, която да присъства в тялото – тях можем да определим като Души, в които има много малко светлина. И така, фрагментацията на Душата, съответно и нейната интеграция, са един друг поглед върху еволюцията на човешката Душа, който би могъл да внесе допълнителна яснота към разглежданата тема.
Да се върнем сега към Душите от настоящия етап. Какво друго знаем още за тях? Може да се каже, че това са най-големите учители на планетата Земя, напълно интегрирани със своя Висш Аз. Инкарнират се тук, за да служат на човечеството с цел просветление. И ако в процеса на развитие в предишните два етапа постепенно започват да се отключват различни духовни способности като ясновидство, телепатия, самоизцеление, регенерация, то на този етап те вече са факт. Друг е въпросът, че тези хора не показват истинските си способности, защото това би „взривило“ системата, а човечеството не е готово за това. Отделно, при тях егото не играе вече роля и те не изпитват необходимост да демонстрират възможностите си. Възприемат реалността такава, каквато е в действителност отвъд заблудата. Често рано си тръгват от Земята, за да не понижават вибрациите си. Много Души, достигнали това еволюционно ниво предпочитат дори изобщо да не се инкарнират, а да работят с хората от „свише“, примерно предавайки информация и послания чрез ченълинг.
И какво става накрая, когато Душата достигне до възможно най-високото вибрационно ниво, при което би могла да получава физически опит? Въпрос на личен избор (на родителското тяло – Духа или Висшия Аз: може да започне нов цикъл на реинкарнации, снижавайки вибрациите си до възможно най-ниското за физическото тяло ниво, или да продължи своя еволюционен път нататък по „други пътеки“ без инкарниране във физически свят.
Следва продължение…