Управление на реалността

Управление на реалността

Много харесвам следните думи на Ада Конде: „Единственият ви противник на шахматната дъска на вашия живот сте самите вие“. А от себе си ще добавя: заедно с арсенала на вашите ограничаващи убеждения и ментални шаблони. Вие сами можете да изберете, в коя роля да влезнете на тази дъска: в тази на фигурата, която участва в играта и бива местена неосъзнато и безволево от играещия; или в тази на самия играч, който движи фигурите и определя техните ходове. И ако изборът ви е да бъдете в ролята на играча, тоест осъзнато и целенасочено да управлявате своя жизнен сценарий, тогава ще ви трябва да се „запасите“ със следните неща:

  1. Да познавате принципите, спрямо които функционира мирозданието.
  2. Да осъзнаете, кои сте в действителност и какви са вашите възможности.
  3. Да осъзнаете вашите „ограничители“ – това, което ви пречи да разгърнете своя потенциал.
  4. Да се научите да управлявате своето внимание.
  5. Да поемете лична отговорност за всичко, което се случва в живота ви и което в действителност сами създавате.

В тази статия ще се спра подробно на последните две точки, защото считам тях за основополагащи. Без тях на практика първите три се обезсмислят. И без тях управлението на собствената ви реалност, заобикаляйки общоприетите методи, както и духовното пробуждане от „съня наяве“, може да се каже, че в действителност не са възможни.

И така: какво представлява управлението на реалността?

Управление на реалността

УПРАВЛЕНИЕТО НА РЕАЛНОСТТА е преди всичко и най-вече УПРАВЛЕНИЕ НА СЕБЕ СИ.

УПРАВЛЕНИЕТО НА СЕБЕ СИ е на първо място УПРАВЛЕНИЕ НА СВОЕТО ВЪТРЕШНО СЪСТОЯНИЕТО.

УПРАВЛЕНИЕТО НА СЪСТОЯНИЕТО означава УПРАВЛЕНИЕ НА СВОЕТО ОТНОШЕНИЕ (И НА СВОИТЕ ВАЖНОСТИ) спрямо всичко, което се случва около нас и вътре в самите нас като преживявания.

УПРАВЛЕНИЕТО НА ОТНОШЕНИЕТО представлява УПРАВЛЕНИЕ НА МИСЛИТЕ, а оттам и УПРАВЛЕНИЕ НА ЕМОЦИИТЕ.

УПРАВЛЕНИЕТО НА МИСЛИТЕ води както до УПРАВЛЕНИЕ НА ЕМОЦИИТЕ, така и НА ДЕЙСТВИЯТА И НА РЕАКЦИИТЕ.

УПРАВЛЕНИЕТО НА ЕМОЦИИТЕ има пряко отношение към УПРАВЛЕНИЕТО НА РЕАКЦИИТЕ.

УПРАВЛЕНИЕТО НА МИСЛИТЕ И НА ЕМОЦИИТЕ, НА ДЕЙСТВИЯТА И НА РЕАКЦИИТЕ в крайна сметка значи УПРАВЛЕНИЕ НА ВНИМАНИЕТО.

И в този ред на мисли, оттук следва изводът, че УПРАВЛЕНИЕТО НА РЕАЛНОСТТА всъщност означава УПРАВЛЕНИЕ НА ВНИМАНИЕТО.

На практика вие не можете да управлявате сами реалността си, ако не умеете да контролирате вниманието си. Колкото и да визуализирате, каквито и практики за манифестиране да използвате, ако през основната част от вашето време във фонов режим се прокрадват мисли, противоречащи на вашите желания и намерения, те ще определят вашата реалност, защото са продукт на вашите подсъзнателни програми, убеждения и очаквания – това е най-големият препъникамък. А те се появяват – на един, два, дори три пласта. Колкото по-дълбок е пластът, толкова по-незабележимо тези мисли се прокрадват и толкова по-трудно е да ги „уловим“ и извадим на повърхността. Ключът е в систематичното, отстранено, безоценъчно наблюдение – на първо място на себе си, а също така и на обкръжаващата действителност. Трябват целенасочена работа, постоянство в практикуването, достатъчна мотивация и силно намерение, за да вземем този процес в свои ръце. Това не е лесно, но без този навик не можем да имаме истински контрол върху живота си. В началото е трудно и изисква повече усилия, но с достатъчно упоритост и систематичност процесът на „събуждането“ започва да се автоматизира. Да, можем да определим управлението на вниманието като „събуждане“, защото реално именно това е пътят към пробуждането от съня, наречен живот. А защо е трудно? Първо, защото е непривично – можем да кажем, че никой никога не ни е учил на това (между другото, когато преди около 14 години започнах да се занимавам активно с йога, се чудех, защо непрестанно ни говорят за това „осъзнаване“ – по това време не си давах сметка нито за действителния му смисъл, нито за неговата значимост). Второ, когато има нещо, което ни тревожи, ние по правило в ума си сме именно „там“ – мислейки, обмисляйки, какво да направим, притеснявайки се от нежелателен за нас ход на събитията, тоест влагаме енергията си чрез вниманието си в проблема; а както се знае, където е вниманието ни, там е енергията ни, където е енергията, това получаваме като отражение в живота си. Трето, склонността към негативизъм и да се фокусираме не върху това, което искаме, а обратното – върху това, което не искаме в живота си, е характерна черта на мисловния процес. И четвърто, нашите общочовешки настройки са такива, че вниманието ни да се отвежда от подсъзнанието в някаква посока или от външните обстоятелства (какво се случва около нас), или от вътрешните ни преживявания (какво се случва вътре, във вътрешния ни свят) – а това е необходимо, за да можем да следваме определен жизнен сценарий в зависимост от целите и задачите, които Душата си е поставила като план още преди да дойде тук, в материалната реалност.

Има и още един момент, на който бих искала да обърна внимание. Управлението на реалността, както вече уточних по-горе в статията, е невъзможно без поемането на лична отговорност – за всичко, за абсолютно всичко, което ни се случва в живота. (Да не се бърка с ВИНА!!!!!!!!!!) Ние сами създаваме своя свят – всички обстоятелства, събития, срещи, възможности. Но именно защото не умеем да управляваме вниманието си, трудно можем да проследяваме причинно-следствените връзки в живота си. Енергията не се губи никъде (всички мисли и емоции са енергия) и оставя следи. Материалната реализация реагира със забавяне, и понякога ние преживяваме последствията или отраженията на нашите мисли и действия след много повече време. Освен това, ние идваме тук, във физическата реалност с определена програма, която включва набор от цели и задачи, свързани с неща, които си носим „от преди“, от минали въплъщения и сме оставили незавършени, както и с опитност, която сме решили, че искаме да придобием и преживеем именно в тази инкарнация. Това са именно т.нар. „уроци“, които сме избрали предварително да научим в училището на живота. Но ето че активно се включва егото, на което никак не му харесва да поема лична отговорност, а му е по-лесно да приписва всички жизнени несгоди на съдбата, родителите, късмета, учителите, партньорите, колегите, съседите, политиците и т.н. А защо е така? Защото поемането на лична отговорност автоматично чука на нашата собствена врата с ясния призив за промени и прехвърля топката в нашия двор, което по причини, които ще разгледам по-нататък в друга статия, не ни е удобно. И затова пък на реалността ѝ се налага да включва т.нар. „възпитателни процеси“, чрез които да се сетим, че вместо да осъждаме, критикуваме и да изразяваме недоволство трябва да обърнем монетата и да започнем именно от самите нас, а не да очакваме хората и обкръжаващата ни реалност да се нагласят спрямо нашите очаквания и вярвания – променяме ли се ние, преустройва се и нашия свят. Тоест, процесът е обратното на това, с което сме свикнали, а именно: ОТВЪТРЕ НАВЪН. Защото, както обяснява Вадим Зеланд, реалността функционира като огледало, и ако искаме да променим това, което виждаме в отражението (на живота), трябва да трансформираме образа (нас самите).

И като финал, моето предложение е да не чакаме да бъдем „възпитавани“ спрямо законите на Вселената, а сами да се научим да създаваме обстоятелствата в живота си. Затова, обобщавам, ви е необходимо да се научите да управлявате СЕБЕ си: първо, като управлявате своето внимание и второ, като поемате лична отговорност за всичко в живота си.

За по-подробна информация и детайли, как може да се приложи всичко това на практика, и какви методи и техники биха могли да се използват: Управление на реалността – Истинската страна на реалността (real-side-of-reality.bg).