Личният път и търсенето
Моят интерес към духовното се пробуди още в училищна възраст, макар и в съвсем друга посока. Родена съм и възпитана в семейство с християнски традиции, където спазването на обичаите и ритуалите винаги са били от много голямо значение. Съвсем логично, търсенето на отговори на моите въпроси тръгна за мен именно от тази точка, като силен тласък в тази посока бяха нашумелите по това време (началото на 90-те години на ХХ в.) секти и опасностите, произтичащи от възможността да попаднеш под тяхното влияние и зависимост. Тази тема живо ме интересуваше и аз започнах да се информирам, как да отличавам „истинското учение“.
И така, бидейки години наред верен привърженик на православните ценности, изминах дълъг – и не много лек път до разчупването на собствените си ограничения, породени от изопачената (къде от мен самата, къде предадени по наследство от поколение на поколение, къде здраво установени и заседнали в религиозните тълкувания) представа за това, кой е Бог, какво следва да бъде моето лично взаимодействие с Него, какво има зад завесата (има ли изобщо завеса и нещо зад нея), и как моите желания, молитви и мечти да бъдат „чути“. Всичко, в което от дете съм вярвала, претърпя по моя път радикална промяна.
Когато през 2010 година в предизвикателен момент от моя живот (както обикновено се случва) „случайно“ реших да се запиша на йога, не предполагах, че това ще промени целия ми живот и ще го насочи в съвсем друга посока. Исках да пробвам нещо ново и непознато, тръгвайки с идеята, че ще изкарам един 3-месечен курс по йога, и после ще забравя за това. Но йога откри една съвсем различна и неглижирана от мен до преди това философия за духовността, която провокира любопитството ми и ме вдъхновяваше да поглъщам още и още, да чета до късно през нощта.
Разбира се, в началото умът се бунтуваше и правеше всичко възможно някакси (и колкото може повече) да моделира новите възприятия и идеи, така че да са максимално съвместими с ценностите и изградените ми навици, ритуали, традиции и представи. Не веднъж се е възползвал от объркването ми, за да ме върне в старите коловози. Но копнежът на Душата за търсене на „истинската Истина“ беше по-силен. И така, малко по малко, едно по едно – в началото плахо, после все по-смело се разделях с всяка представа, която осъзнавах като ограничаваща и несъответстваща на „вътрешната истина“.
Не беше никак лесно да изоставя всички предразсъдъци и деструктивни представи, които в действителност ни разделят от Бога, вместо да ни приближават към него. Но ми ставаше все по-леко и колкото повече този процес напредваше, толкова по-ясно си давах сметка, че сякаш нещо вътре в мен винаги се е опитвало да каже: „Нещо не е както трябва, не се връзва, не може да е така, Бог не може да наказва жестоко, да бъде несправедлив и да има предпочитания към тези или онези“. Но разумът винаги намираше някакви оправдания, за да спре това „богохулство“ – да не би да последва наказание. Докато в живота ми не се появи транссърфингът на Вадим Зеланд.
Пробивът и Инструментите
Бях стигнала вече до етап, когато си давах сметка, че православното християнство няма да ме доведе дотам, накъдето се стреми с копнеж душата ми – и дълго време си мислех, че пътят ми натам минава през йогийската философия. При все че знанията, уменията и осъзнаванията, до които достигнах благодарение на нея, са безценен фундамент, върху който стъпих, нещо сякаш не ми достигаше, за да го нарека наистина „моето нещо“. До транссърфинга – когато Душата закрещя с пълен глас: „Това е моето“. Той нахлу с такъв гръм и трясък в моя свят, че не даде никакъв шанс на всякакви доводи и оправдания на ума, и разби тотално всичко, останало от моите ограничаващи вярвания. С това далеч не искам да кажа, че християнският мироглед няма своите достойнства, нито бих искала да засегна никого, за когото тези ценности са мили и скъпи – каквито години наред са били и за мен. Напротив, благодаря им от сърце! Защото те бяха дълги години опора, и надежда, и вяра за мен.
Ако ги нямах, надали бих тръгнала изобщо по този път. Но времето им в моя живот отмина – поне по начина, по който се отнасях към тях преди, и ги оставям назад с благодарност. Ако йога ми помогна да погледна на религията по друг начин и да „привнеса“ към собствената си вяра това, което сърцето усещаше, че „не би могло все пак да е така“, то транссърфингът свали от плещите ми всичко друго останало като старо и ограничаващо, за което разумът здраво продължаваше да се държи и да не пуска. И сега, обръщайки се назад и сравнявайки днес с вчера и онзи ден, с облекчение и благодарност бих могла да кажа, колко по-истинска и свободна се чувствам.
Транссърфингът ми даде не само свобода, а и възможности да създам всичко, което искам в живота си, да живея по начина, по който искам. Това е друг начин на живот, друг начин на мислене и взаимодействие с обкръжаващия ни свят, на който като цяло никой не ни учи, когато се появим на този свят. Напротив, набързо биваме напъхвани в рамките на социума и от ранна детска възраст ни програмират с куп ограничители и негативни убеждения както за самите нас, така и за света около нас (които често даже не осъзнаваме като такива), за да можем максимално да се „впишем“ в правилата на играта. За да излезем от нея и да заживеем по собствените си правила, не е нужно да ставаме монаси или отшелници, и физически да изчезнем нанякъде.
Необходима е осъзнатост, за да се пробудим от играта или съня, наречен живот чрез промяна в нашето съзнание и енергетика, в отношението ни към себе си и заобикалящия ни свят – и сами да започнем да управляваме собствената си реалност в сътворчество с нашия Дух, заобикаляйки традиционните общоприети методи за това. Това е пътят на Духа, пътят към Себе си, по който аз поех след запознанството си с транссърфинга – и който се оказа много по-вълнуващ и интересен от общоприетото взаимодействие със света. Именно по този път, към своята индивидуалност и душевност, към своето предназначение, и спрямо моята готовност малко по малко се отваряха възможностите на интуитивното познание и вратите към многоизмерното пространство, което съм търсила още от малка: връзката с Душата, контактите с духовните помощници, достъпа до информация в Акашовите записи.
Няма нужда да се чудя, да търся, накъде да вървя – моят вътрешен пътеводител ме насочва през цялото време за посоката на моето развитие, към реализацията на целите ми, към последващи инструменти, с които да доразвивам и обогатявам своите възможности и своята дейност. Продължавам с все по-голямо любопитство, ентусиазъм и доверие да вървя по своя вътрешен път, отворена за чудесата на Вселената, жадна за още и още знания, вдъхновена с радост да споделям своя опит, въз основа на който да подкрепям всеки, готов да поеме лична отговорност за живота си, и да тръгне по течението на потока към истинския си „Аз“ и своя най-желан жизнен сценарий.
Моите начини за подкрепа и насока: