Въведение в темата. Основни понятия
Пиша тази статия с голямо вдъхновение, защото това е моята любима тема (или поне една от най-любимите) и основополагаща за посланията, които се стремя да предавам. Затова и наблягам подробно на нея, и ще продължавам да се задълбочавам в този въпрос и занапред, разглеждайки го и от други страни. Преди да започна с въведението в самата тема, бих искала да уточня няколко съществени момента, необходими за коректното възприемане и разбиране на изложението по-нататък:
- Описаната информация се базира на моите лични наблюдения, опит и познания, и касае основно и преди всичко развитието на средностатистическия човек, живеещ спрямо стандартите на т.нар. съвременен цивилизован свят. Съответно, посочените заключения не се отнасят за общества от друг тип на планетата, водещи съвсем различен начин на живот, както и до някои социални групи, чийто житейски път на дадения етап от развитието им се разглежда извън контекста на обществено приемливото поведение (хора с криминално досие, с проблемни зависимости и т.н.). Това съвсем не означава, че при тези групи не може да се наблюдава процес на прогрес, напротив, на практика те преминават през същите етапи на духовно развитие – означава само, че не са обект на анализ в даденото изложение, тъй като неговата концепция е насочена в друго направление.
- Чрез посочената от мен информация не се ангажирам с каквито и да било класификации, типологии на човешката личност, съставяни през годините, и разглеждани от психологията, социологията, и от различни научни направления и автори. Те имат своето място за своите цели и за всеки, който се интересува от тях, но в този материал не се позовавам на никоя от тях. Съответно и не призовавам никого за приемането или не на моята гледна точка, описана тук.
- Основен момент в структурата на тази статия е разглеждането на пътя към духовно пробуждане чрез преминаване през различни етапи на (само)осъзнаване. В нея, освен анализа на тези етапи съвсем накратко още в самото начало ще се спра и на една от интерпретациите за вибрационните нива на съзнанието именно от гледна точка на самоосъзнаването, като бих искала да подчертая, че представеният модел (както и всички други подобни) е условен, и служи за ориентация на нашия ум, нуждаещ се за по-добро разбиране от структуриране, а не като база за сравнение на един спрямо друг. Няма по-лоши, по-изостанали и т.н. спрямо по-добри, по-напреднали. Всеки е дошъл в училището на живота по различно време и с различни цели и задачи – много харесвам тази метафора с училището и учениците. Можем ли да кажем, че учениците от четвърти клас са по-добри и по-умни от тези в първи? Просто едните са се родили по-рано и съответно по-рано са тръгнали на училище. И не можем да искаме от учениците в първи клас да решават задачите на четвъртокласниците, преди да са минали необходимите им за тази цел уроци. Аналогично, както не можем да очакваме от едно малко дете да е спокойно и кооперативно, ако първичните му нужди да е нахранено, да е подсушено, да се е наспало не са удовлетворени. Почти всеки е запознат с пирамидата на Маслоу, спрямо която, докато не задоволим по-базовите човешки потребности – поне частично, нямаме достатъчна мотивация да преминем към следващите стъпки – не и стабилно, без да имаме връщане назад. Ако обърнете внимание и чакровата ни система, разглеждана от аспекта на човешката еволюция, също е структурирана на подобен принцип, като и тук, преди да вървим по стълбицата нагоре към по-горните чакри, трябва да има достатъчно устойчивост и баланс в по-долните. Така че, няма по-напреднали и по-изостанали. Достойни за възхищение са душите, дошли на Земята и потънали дълбоко в своя „сън наяве“, без да знаят и разбират битието, защо са тук и накъде изобщо са се запътили – мнозина със своите житейски драми, а немалко и със своите трагедии. Неслучайно Крайон – любящата духовна същност, който ни предоставя толкова мъдрост от отвъд „завесата“, и когото толкова обичам, все повтаря, колко почитани, уважавани, и обичани сме хората от „отгоре“ – именно заради това, че потънали в забрава за нашата истинска природа сме дошли тук, на Земята, за да помогнем на планетата да повишава своите вибрации, както и на самите себе си, и на тези, които ни обкръжават (тази информация е достъпна в поредицата от събрани ченълинги на Лий Каръл с Крион – Препоръчани книги – Истинската страна на реалността). Всичко е такова, каквото трябва да е в момента, с потенциал за развитие.
И така, да минем по същество първо с основополагащия въпрос, какво се разбира под осъзнатост. Аз ще разгледам това понятие въз основа на четири аспекта. Първият, и за мен лично най-съществен: осъзнатостта може да се определи спрямо това, доколко съзнанието осъзнава себе си като такова – тоест, става въпрос за самоосъзнаване. Може да се каже, че това е основен аспект, спрямо който ние като човешки същества се различаваме от животинския (и растителен) свят. Що се отнася до самоосъзнаването в рамките на човешките души, съществуват различни класификации и определения.
Спомням си, например, че в йога ни даваха следния пример: „Едно нещо е просто да знаеш и разбираш, че това е твоята ръка. Друго е да осъзнаваш, че това е твоята ръка. Трето – да осъзнаваш, че осъзнаваш, че това е твоята ръка, а четвърто – да осъзнаваш, че осъзнаваш, че осъзнаваш, че това е ръката ти“. Съзнанието създава битието спрямо своята (само)осъзнатост. И в тази връзка, както написах по-горе, в тази статия разглеждам вибрационните нива на съзнание (които, спрямо този модел, грубо казано се съотнасят и към вибрационните нива на плътност), за да мога посредством тях, по-нататък в изложението да обясня процеса на развитие на осъзнатостта – като отново обръщам внимание, че тези нива са условни и няма нито по-добро, нито по-лошо:
Вибрационно ниво 1: Камъни и минерали
Вибрационно ниво 2: Растителен свят
Вибрационно ниво 3.0-3.5: Животински свят
Вибрационно ниво 3.5: Човекът на ниво инстинкти: оцеляване, размножаване, конкуренция, стаден принцип.
Вибрационно ниво 3.5-4.0: Натрупване на имущество, оставяне на наследство, конформизъм (съответветствие със стандартите).
Вибрационно ниво 4.0-4.5: Успех в живота, стремеж към постигане на повече (амбиции), духовен опит на този етап липсва.
Вибрационно ниво 4.5-5.0: Стремеж към личностно развитие и индивидуалност, начало на духовното развитие.
Вибрационно ниво 5.0-5.5: Духовните търсачи, стремеж към духовна еволюция. Възможно е да се изпитва все още чувствително влияние на егото.
Вибрационно ниво 5.5-6.0: Духовните търсачи, стремеж към духовна еволюция. Осъзнаване на себе си като духовно същество, преживяващо физически опит. Егото става все по-малко съществен аспект на възприятието за себе си за сметка на зараждането на безусловната любов.
Вибрационно ниво 6.0 и над 6.0: Духовни учители, служба на човечеството, фокус върху просветлението на Земята. Връх на човешката еволюция, която би могла да бъде достигната във физическо тяло.
Вибрационни нива 7-12: Отсъствие на физическа плътност, материя на тези нива вече няма. Високовибрационни същности, Божествено съзнание.
Можем да кажем, че тези нива на съзнание показват степента на (само)осъзнаване или на духовна еволюция. Защо ни е нужно да се задълбочаваме в това? В действителност не ни е необходимо да се фокусираме върху цифрите и да се сравняваме с другите, а да използваме тази информация първо, за да разберем и приемем по-добре и себе си, и останалите около нас; и второ, за да ни послужи като отправна точка за по-структурирано обяснение на идеята за духовна еволюция. Защото процесът на пробуждане на практика означава повишаване на нивото на съзнанието по еволюционния път на душата, движейки се от въплъщение през въплъщение по ска̀лата на тези нива. Душата идва в материалния свят освен, за да повишава своите вибрации, също и за да проявява себе си, и за придобиване на определена опитност в т.нар. дуална реалност на разделението и противоположностите, където да изиграе различни роли чрез плътността на физическото тяло, да изпитва чувства, емоции и различни преживявания. И всичко това по пътя на развитие в търсене на Себе си.
И за пробуждане вече можем да говорим, когато дойде моментът на „излизане от играта“, т.е. когато личността осъзнае и си спомни, коя е всъщност, и започне да прави осъзнати избори, влизайки в ролята на Твореца, управлявайки целенасочено своята индивидуална реалност, и свързвайки се със своята истинска, Божествена природа. И тук вече стигаме до втория аспект, разглеждан от мен във връзка с въпроса, какво е осъзнатост – търсенето на отговора: Кой съм аз всъщност и какво правя тук? Което съответно води и до третия аспект, във връзка с осъзнатостта и пробуждането – разтъждествяването от личността и осъзнаването, че тя се явява само един вид аватар, поредната роля, която човек играе в поредната житейска пиеса, и придобиването на ясно знание за истинската му същност. Тогава, малко по малко, започва да се събужда и стремежът за свързване с тази същност, с Духа, наричан още Висш Аз, което ни води и до четвъртия аспект – този на наблюдателя.
Защото именно наблюдателят, нашето внимание се явява тази наша истинска същност – този, който планира играта още преди тя да е започнала, определя предварително останалите играчи в нея, и играе самата игра бидейки извън нея, насочвайки ходовете на самия играч и създавайки му необходимите условия, включително и препятствия, които, ако бъдат изиграни правилно, водят до нарастването на личната сила на играча. Свързването с наблюдателя в нас чрез състояние на присъствие „тук и сега“ и чрез управление на вниманието е ключът към съединението с Духа, което пък съответно отваря възможностите за живот в сътворчество и съединение с Висшия Аз – писала съм вече за това в статиите Управление на реалността – Истинската страна на реалността и Тук и Сега – Истинската страна на реалността. Описаният процес на пробуждане, разглеждан през тези четири аспекта, е път, който не всеки би избрал да измине, и както неведнъж в статията е упоменато, всеки път и всеки избор на всяка Душа имат своето място и смисъл спрямо готовността ѝ, и в зависимост от поставените от Душата задачи и цели за придобиване на определена опитност.
Нататък в статията ще разгледам различните етапи, през които – от моя гледна точка, и отчитайки уточненията в началото на изложението, личността преминава, вървейки по този път. Важно е обаче да се има предвид, че той е индивидуален за всеки, отделните етапи могат да имат различна продължителност, и обикновено се застъпват така, че с единия крак сме в единия, с другия крак – в другия, и съответно се движим ту напред, ту назад.
Понякога и цял един живот човек се намира само на един, и едва в следващ успява да „премине“ нататък – това важи особено за първите от описаните етапи, в които на практика ние сме „зацикляли“ в продължение на стотици инкарнации. Защото такъв е бил замисълът и такива са били енергиите през всички тези векове. Сега нещата вече са различни, процесът на духовна еволюция набира и ще продължава да набира все по-голяма сила – благодарение на новите настройки на електромагнитното поле на Земята и на движението на планетата като част от Слънчевата система в посока приближаване към галактическия център, което съответно е катализотор на човешкия потенциал в процеса на пробуждане и все по-бързо преминаване през посочените етапи.
А колкото по-напред човек се придвижва през тях, толкова по-бързо започва и да преминава през тях – разбира се, отчитайки, както винаги собствения му личен път, целеустременост и задачи на Душата. Когато Душата идва в ново въплъщение, тя започва новата си „роля“ от това вибрационно ниво на съзнанието, на което е завършила в последната си инкарнация – и затова се въплъщава при такива условия, които да съответстват на старта й именно от това ниво. От друга страна обаче, са необходими и обстоятелства, които да я „оттласнат“ нагоре по пътя към развитието, и за тази цел през първите години на детството и юношеството е много възможно личността да проявява качества, характерни за етапи, през които вече е преминала.
Но по правило, в тези случаи човек преминава значително бързо през тях, а е възможно някои от тях дори да бъдат пропуснати – защото интуитивно душата през цялото време знае, накъде иска и трябва да се стреми, но я ограничава разумът, затворен в клетката на налаганите от социума рамки и стереотипи. И затова понякога човек по заобиколен път и с повече трудности успява да продължи развитието си през етапите напред, а се случва и да се застопори на едно ниво, като дори съществува възможността да завърши дадената инкарнация, връщайки се назад. И тук е добре отново да споменем, че от гледна точка на Духа няма добър или лош, а просто различен опит.
Следва продължение…