Етапи I–IV. Властта на егото
И така, да преминем вече към самите етапи по пътя към пробуждане и осъзнатост, базирани на разгледаните вибрационни нива на съзнанието, и какво е характерно за всеки един от тях. Също така, за всеки един етап посочвам и на нивото на коя чакра съответно се намира развитието на съзнанието – с уточнението, че за нуждите на изложението чакрите се упоменават от гледна точка на човешката еволюция, но всъщност на всяко ниво ние проявяваме отделни аспекти на конкретните характеристики на всяка една от тях.
I етап: Човекът на ниво инстинкти
Вибрационно ниво на съзнанието 3.5, първите две най-долни чакри – муладхара и свадистхана. Муладхара е свързана с първичните потребности, оцеляването на физическо ниво, семейството във физическата реалност и създаването на поколение, с индивидуалната и групова безопасност, чувството за дом, материалните притежания, социалните и семейни порядки и закони. А свадистхана чакра отговаря за отношенията, парите, сексуалността, удоволствията и радостта от живота, творчеството.
Няма да се спирам по-детайлно върху този етап, очевидно е, че тук фокусът е върху удовлетворяването на базовите нужди на човека от оцеляване, сигурност, наличие на храна и подслон, задоволяване на физическите нужди, размножаване. Конкуренцията във връзка с борбата за надмощие, и обединяването в различни социални групи и структури на това ниво на потребности също са с основен акцент възможност за оцеляване. Тук бих искала да обърна внимание на два момента. Първо, хората на този етап по правило са млади души, започнали нов цикъл на прераждания, при който душата намалява своята вибрация до степен, в която би могла да бъде съвместима за по-грубите вибрации на физическото тяло, за да може да започне своя път по еволюционната стълбица нагоре. Или са Души, които в процеса на еволюция са загубили множество частички от своята Душа и поради тази причина в тях е останало много малко светлина (въпросът за загубата и отсъствието на частички от Душата разглеждам по-нататък в изложението). Второ, на този етап, именно защото акцентът е оцеляване, можем да наблюдаваме значително по-високо ниво на интуитивност за разлика от последващите нива, конкретно за съвременния човек в условията на цивилизования свят, където инстинктите му вследствие на удобствата на обкръжаващата го среда до голяма степен са притъпени, а оттам и осъзнатостта. Само че, ако интуицията от вибрационните нива на съзнанието от 5 и нагоре се развива все повече в посока самооосъзнатост, тук говорим за интуитивност от гледна точка на инстинктите за оцеляване. Погледнато от тази страна, можем да кажем, че човекът на ниво инстинкти може да проявява по-високо ниво на осъзнатост от човека на нивата между 4 и 5. Това е подходящ пример, илюстриращ условността на посочените етапи и необходимостта от тях с цел по-структуриран модел на еволюцията на Душата.
II етап: Конформизъм. Правилото на егрегорите „Прави като мен!“
Вибрационно ниво 3.5-4.0. Муладхара, свадистхана и манипура чакра. Манипура е чакрата на силата, волята, властта, самодисциплината, самоуважението, увереността в себе си, самооценката, чувството за собствено достойнство, егото, амбициите ни, динамиката.
Може да звучи парадоксално, но това е много важен етап за осъзнаването на собствената индивидуалност – или по-точно за необходимостта от нейното намиране. По същия начин, както не можем да видим светлината, ако не сме познали тъмнината. Тук най-същественият и важен момент за индивида е неговата социална принадлежност, а мотивация за поведението, нагласите и стремежите му е неговото място в обществото. На този етап човекът, бидейки социално същество, се стреми да бъде приет, одобрен, да е част от цялото.
И за тази цел е необходимо да „се впише“ в общоприетите стандарти, норми, модели на съответното време, култура, структура, загърбвайки и потискайки надигащите се въпроси от типа на „и дали все пак??“ и зачерквайки всякакви съмнения, оспорващи съответния модел, с чувствата на дълг, вина, срам, които системата, в която съществуваме, така добре умее да ни налага. Това, разбира се, не трябва да се разбира комплексно и че на този етап от развитието си личността тотално загърбва всички свои уникални черти. Напротив, те все пак се проявяват в една или друга област, малко или много – под формата на някакво творчество, интереси, таланти, дори и само като мечти и копнежи. Но тъй като, можем да кажем, че този етап се явява царството на ограничаващите личността убеждения и обществени рамки и шаблони, възможността за търсене, и съответно откриване на собствената индивидуалност, е потисната от наложените модели и еталони за успех в различните жизнени сфери.
Нещо повече, тук липсва и моментът на осъзнаване на необходимостта от това за сметка на стремежа и убедеността, че нещата трябва да се правят „както правят другите“, за да получиш признание и някакво място под слънцето. Друг е въпросът, кой и колко го получава, и на каква цена. Това е и следващият характерен компонент на този етап – липсата на поставяне под съмнение на статуквото. Какво в действителност движи конформисткото мислене и поведение при хората е много детайлно разгледано от Вадим Зеланд в неговия транссърфинг, и дефинирано от него като „правилото на енергоинформационните същности (егрегорите)“, които той нарича „махала“: „Прави като мен!“ Темата за егрегорите, за тяхната същност и за тяхното неподозирано от хората съществуване и влияние върху тях, е много дълга и обширна тема, която по-нататък ще развивам в отделна статия, сега само я маркирам като концепция за обяснението на този етап.
III етап: В търсене на Аз-а. „Фалшивото пробуждане“
Вибрационно ниво 4.0-4.5, манипура чакра.
Можем да обясним този етап – преминаването от втори към трети, чрез паралел с периода на възникването на пубертета при човешките същества. Тогава много ясно можем да проследим, как в детска възраст се наблюдава стремеж към одобрение, харесване на „по-големите“, имитиране, социализация и потискане на истинското в себе си в детската душа заради тези нужди, и защото „големите“ ни казват, че така е правилно и така трябва – на цената и на съответните потиснати чувства и болка. Докато с навлизането в юношеска възраст започва обратен процес на разграничаване от общоприетите модели. Какво е характерно за тийнейджърската възраст? Провокативно поведение, стил на обличане, подчертаващ отричането на стандартното, хобита и интереси, разчупващи статуквото, стремеж към оригиналност. Защо им е на тийнейджърите да се държат така?
На първо място, за да утвърдят себе си – на този етап обаче, отново с цел за „място под слънцето“, макар и по различен начин. И ако се върнем обратно към разглеждания от нас въпрос за развитието на личността по пътя към Себе си, това е етапът, когато идва смътното и все по-проясняващо се разбиране, че конформисткото поведение няма да помогне за целите ѝ, и че по-добрият вариант е да излезе от „тълпата“ и да се ориентира към другия край на ска̀лата – как може да бъде по-интересна, по-различна, по-оригинална. Това обаче е друг начин, по правило неосъзнат, за заобикаляне на автентичността, и отново е свързан с болката от липсата на истинския Аз. Акцентът тук е да се отличавам от останалите вместо да се губя сред тях, да мога да изпъкна, бидейки различен.
Достатъчно примери има в обществото за това, особено забележими сред хората, за които е характерна някаква публичност, сред по-артистичните среди, където можем да видим какви ли не залитания – било то по въпросите на сексуалността, външния вид, поведението, храненето, зависимостите дори, които можем в известна степен и в немалко случаи да определим също като търсене на внимание (а това е обратната страна на същинската причина – душевна празнота).
Тоест, когато правим нещо с цел да бъдем различни и да привлечем по този начин внимание. А не защото го искаме с душата си, и би ни довело до уволетворение и истинска радост. На този етап идеята е да бъдем интересни и оригинални – това обаче не е да сме автентични и уникални. Защото липсва свързаността с душата, а фокусът все още е навън вместо навътре, върху мястото в социума, просто принципът на неговото търсене е друг – също като малкото дете, което се стреми да привлече вниманието на възрастните с нежелателно поведение на принципа „по-добре негативно отношение, но да получа някакво внимание“.
IV етап: Под сянката на съмнението
Вибрационно ниво 4.5-5.0, манипура и анахата чакра. Анахата е чакрата на любовта, чувствата, състраданието и прошката.
Характерното за този етап според моите наблюдения е зараждането на съмнения в статуквото – първоначално относно това, което ни се предоставя като общоприета информация. Можем да кажем, че тук е мястото на конспиративните теории. Като целта ми не е нито да ги отричам, нито да ги подкрепям, а да подчертая именно това – човек започва да си задава въпроси относно истинността на обкръжаващата го действителност, и да си дава сметка, че нещата в нея не са точно такива, каквито ни се представят.
И ако на първо време това се отнася до информацията, която ни се предоставя във връзка с различни сфери на социалния живот (политика, икономика, здравеопазване, наука, образование, религия, медии, развлечения и т.н.), впоследствие се стига и до извода, че ние като цяло – противно на това, което ни се обяснява за развитото човешко общество на ХХI век, не виждаме и не осъзнаваме скритите механизми, спрямо които в действителност функционира светът. И като за начало, именно на този етап, това се изразява в недоверие към системата, което съответно води до стремеж към търсене на алтернативна информация – първоначално относно различни области на ежедневния живот (хранене, грижа за здравето, образование, възпитание, взаимоотношения, професионално развитие, хоби и интереси), а на следващ етап и към търсенето на СВОЕТО място в структурата. Но тук вече не с акцента на предишните два върху успеха, амбициите с цел „да намеря по-добро място под слънцето“, а с фокус върху това, как да открия истинско удовлетворение в живота си.
Тоест, тук, на финалната права на този етап се наблюдава стремеж към личностно развитие, произтичащо от зародилото се вече разбиране, че ако искам да получа това удовлетворение, трябва да тръгна от самия себе си и да отстраня това, което ми пречи, за да го постигна, започвайки именно от мен самия – и че това надали ще се случи, ако следвам общоприетите ценности, налагани повсеместно от системата, а напротив, точно тези модели са ме отдалечили от мен истинския и са ме облекли в костюм, в който не се чувствам комфортно. И вече, преди да скочим в следващия етап, започват някъде в далечината да мъжделеят и въпросите: Кой съм аз в действителност? Има ли някакъв по-различен и по-висш смисъл моето съществуване и пребиваване тук, в този живот и на тази планета? Има ли нещо друго отвъд доловимото от нашите възприятия?
Следва продължение…