Да се центрираш в Себе си или „Как да се държа пред непознати хора, за да направя добро впечатление??“
Как да се държа пред непознати хора, за да направя добро впечатление??
Точно така формулирана достигна до мен тази тема, което първоначално ми прозвуча доста странно, дори абсурдно. Но това е важен въпрос, който вълнува мнозина. Може да звучи и смешно, но този въпрос си задават не един или двама, а почти всички. Вниманието към собствената ни персона е първосигнален зов на егото. В това няма нищо лошо, нито странно. Нуждата от внимание е изначална и се заражда още с идването ни на този свят. Най-често не я получаваме в количеството и качеството – и по начина, които действително са ни нужни, въпреки добрите намерения на нашите родители, особено в днешното забързано ежедневие. Това остава неосъзнато да виси и „тлее“ в нас почти през целия ни живот. Някои го потискат, други го развиват до степен, която може да стане (и понякога става) деструктивна – както за тях самите, така и за околните. Рядко вниманието към себе си се изразява с балансирано отношение от нас към самите нас. Да, затова има още много причини, някои се коренят в детството, други си ги носим още от „преди“, трети придобиваме впоследствие от различни ситуации и събития в живота ни – но във всеки случай това е „договорено“ и предвидено, предначертано в нашия жизнен сценарий още преди да дойдем тук, и е свързано с уроците и задачите, които сме си поставили на ниво Душа. В подробности за възникването на тази нужда от внимание и приемане, както и за различните отключващи механизми, сега няма да навлизаме, само ще упоменем, че в основата си тази потребност е базирана на нуждата от любов и приемане – които погрешно търсим отвън. Защо? Защото от малки забравяме, кои сме всъщност и биваме „приучвани“ да повярваме в илюзията на физическия свят, като ни научават да вярваме „да не вярваме“ на друго, освен на осезаемото и да търсим информацията за неосезаемото и неразбираемото единствено навън. А това, също както и тази любов, и собствената ни ценност, се крият вътре в нас и именно там, и само там можем да ги придобием – тези, които са истински, неподправени, устойчиви и независими от всичко външно.
Какво да правим и как да придобием това? На първо място, трябва да го разберем и осъзнаем, и да събудим в нас този стремеж да потърсим истината, любовта, доверието, себеуважението и собствената ни ценност и значимост вътре в нас, а оттам това неминуемо ще се отрази и навън, и вече няма да имаме необходимост от външно валидиране. Защото просто ще знаем, че СМЕ. И другите ще ни го признаят. Второ, това е процес, който не става за ден-два, а трябва целенасочена работа и конкретно намерение, за да го постигнем. Трето, не трябва да се отказваме. Провали ще има, но те са част от пътя, ние се учим от грешките си и трябва да ги възприемаме именно като уроци, като следващите стъпала, които трябва да изкачим по пътя към нашата цел.
Какво става нататък? Като следващ и последен етап е вече практическата част и стъпките, които реално трябва да предприемем, за да придобием тази увереност в себе си „отвътре-навън“:
- Акцент върху силните ни страни – „не се фокусирайте върху недостатъците си, а развивайте качествата си“ (Вадим Зеланд). Постепенно те ще блеснат и недостатъците или няма да се забелязват, или допълнително ще „разкрасят“ вашия уникален чар – тук говорим и за личностни характеристики, не само за физически качества.
- Проявете търпимост към себе си. Позволявайте си да грешите. Оставете критиката и самобичуването настрани. Разберете, че никой не е идеален и се стремете да улавяте, когато вътрешният критик се включва. Спомняйте си тогава за детето вътре във вас и вместо да се изкритикувате или да подчертаете недостатък, или грешка, прегърнете мислено това дете, затворете за миг очи и му кажете: “Обичам те такъв, какъвто си“.
- Третият важен момент е социализацията и как се чувстваме сред другите. Човекът е социално същество и има нужда от общуване, а социумът го е научил, колко е важно да се „впише“ и да търси одобрение, за да бъде приет. Ще бъдете истински и винаги приети, когато бъдете себе си. Това също е дълъг път. Затова трябва да откриете и смело да реализирате своите собствени стремежи и желания без значение, какво мислят по въпроса околните. За тази цел се иска не толкова смелост, колкото намерение и мотивация – защо го правите и какво ви носи това. Затова трябва да се научите да разграничавате вашите истински цели и желания от натрапените ви от социума. И това се прави не чрез логически разсъждения, а чрез връзка на ниво чувства. Търсете това, което ви вдъхновява и ви носи истинска радост, и вървете към него, колкото и странно да изглежда в очите на другите (да, дори и във вашите). Ще кажете – това не е ли всъщност десоциализация? На пръв поглед – да. И в началото наистина по всяка вероятност ще бъде така и ще преминете през такъв период. Почти всички, поели по този път, го минават. Но това ще ви донесе като резултат незаменима ценност – ценноста да бъдеш и да обичаш Себе си НАИСТИНА, без значение, какво мислят обкръжаващите ви НАИСТИНА. А като следствие, на по-късен етап ще получите и качествено нови, по-хармонични и по-цялостни отношения. Да, някои ще ограничите, дори приключите и трябва да сте готови за това. Всеки има свой път и не трябва да се държите за старото, ако несъответствията станат твърде много (това е дълга тема и въпрос за друг „разговор“, тук само го вметвам, защото е необходимо да се акцентира и върху този момент). Друг бонус е, че околните сами ще бъдат притегляни от вас, на вас няма да ви се налага „да се харесвате“. Няма да имате нужда от това. И точно заради това, поради липсата на необходимост от оценка на собствената значимост (отсъствие на вътрешна важност в транссърфинга), това ще стане от само себе си, докато стремежът към постигане на тази значимост нарушава равновесието в полето и затова ви е трудно да го постигнете. Нещо повече – другите, спрямо готовността си, ще опитат да ви последват, но не, както ни учат в системата да копираме чуждия успех (въпреки че по всяка вероятност и такива ще има), а да потърсят същото в себе си, което по техния си уникален начин го има и у тях. И така ще помогнете не само на себе си, но ще вдъхновите и други(те) около вас.
- Важно в този процес е нивото на осъзнатост. Без осъзнатост няма да се получи. Осъзнатостта всъщност означава това да бъдеш, да присъстваш в момента. Това също се придобива с практика. И защо няма да се получи без него? Защото тази центрираност в себе си, във вътрешния авторитет всъщност е връзката с вашата духовна същност, с вашата изначална природа, с Висшия ви Аз, който сам по себе си е чиста любов, чисто съзнание и мъдрост. Той знае, че е вечен и уникален. Знае, кой е всъщност. Придобием ли тази свързаност, ще придобием всичко в живота си – освен така желаната самоувереност и „одобрението“ на околните. А нужно ли ви е да имате одобрението на всички, и възможно ли е изобщо – сравнявайте се със себе си преди и сега, и отбелязвайте напредъка си, приравнявайте себе си спрямо собствените си постижения и ценности. И осъзнато наблюдавайте и преценявайте, чия оценка, доколко и дали действително ви е нужна.
- И накрая, няколко думи за самооценката: формулирайте свои принципи и „се оценявайте“ спрямо тях. Внимавайте много за чувството на дълг, вина, срам, недостатъчност, изкривен морал, внушени задължения. Те НЕ са ваши, а са ви натрапени за чужди потребности. Вашата система от вярвания (кредо) не трябва да е в ущърб нито на другите около вас, нито и на самите вас, и да служи и за вашето, и за на другите проявление на свободна воля, индивидуалност и автентичност.
И вместо заключение: не зацикляйте твърде много върху себе си. Когато сте сред другите – интересувайте се живо и от тях. Това сваля напрежението от необходимостта „как да се държа пред хората, за да направя добро впечатление“. Но се фокусирайте върху себе си, собствения си мироглед (изчистен максимално от привнесени „трябва“), когато тръгнете да оценявате, какво следва да е правилно и какво не.
9 февруари 2024 г.
Информацията е получена поточно чрез пряк ченълинг от Акашовите записи