Беше ме страх – това е точното определение. Страх. Новото и непознатото винаги плашат ума, а самият страх дълго време, по-точно дълги години беше мой неотменен спътник. От какво ме беше страх този път – именно от това, от неизвестното. Страхувах се, да не би да разбера за себе си нещо, с което емоционално да не мога да се справя. Или нещо за бъдещето, което би могло да ме изплаши и да продължа да живея в още по-голям страх и очаквания за нещо лошо, което по това време така или иначе правеше живота ми истински кошмар. Въпреки всички знания, техники и умения. Нашата собствена подсъзнателна програма под формата на енергийни настройки упорито ни дърпа назад и идва момент, когато осъзнаването на деструктивността на модела, и че всичко е само в главата ни, и зависи единствено от нас, не е достатъчно. Но за това ще говоря друг път.
Сега, по темата. Нашата инструкторка по време на обучението ми ни препоръчва първият опит в Акашовите записи да бъде с проводник, с някой, който условно да ни хване за ръчичка и да ни заведе по време на водена медитативна техника със съответната настройка в това пространство – за да можем да се почувстваме по-спокойни и уверени там. Въпреки този първи опит с нея, страхът, разбира се, не изчезна, впечатления кой знае какви нямах – единствено притесненията, как ще бъде по-нататък, когато опитам да се настроя към пространството на Акашовите записи сама. Може да се каже, че вече имах някакъв откъслечен опит и преди това, доколкото би могъл да се нарече такъв. Със събирана оттук-оттам информация за различни техники, успявах отвреме-навреме „да се настроя“, така че да усещам себе си като част от „цялото“, да се възприемам като приемник и предавател на информация едновременно. Но единственото, до което на този етап бях стигнала, беше да получавам отговори на въпросите си впоследствие, под формата на знаци и уж случайно подхвърлени послания от различни хора. Не че това е малко – напротив, особено по това време за мен това беше огромно постижение. Но аз исках повече, много повече. И любопитството, жаждата за знания, търсенето на отговори и истини, и решения на казусите, които ме вълнуваха, бяха по-силни и от самия страх, моя тогавашен господар.
И така, в една ранна ноемврийска сутрин, станах традиционно преди всички вкъщи за „моето си време“ за усамотение и практики. Цяла нощ ме беше боляло гърлото, което рядко ми се случва и това добавяше допълнителен дискомфорт към душевното ми състояние: смесица от страх и любопитство, как ще мине първият ми самостоятелен опит в Акашовите записи. Използвах още веднъж същата практика, с която влизахме групово с инструкторката ни по време на обучението. Спомням си, как по време на настройката изпитах някакво фантомно усещане зад себе си – дори инстинктивно се обърнах, да се уверя, дали няма някой или нещо отзад. Усещането обаче беше като за закрила и подкрепа, и аз продължих нататък – докато, влизайки виртуално, или по-точно енергийно, стигнах до своя личен кристал.
В Акашовите записи информацията за всяка една Душа, за всичките й минали въплъщения на Земята и бъдещи потенциални възможности, за всички действия, всяка една мисъл и една емоция дори, се съдържа в неговия собствен кристал. Разбира се, говорим за виртуални кристали, тъй като Хрониките представляват енергийна структура, която е неосезаема за нашите човешки възприятия. Тя е както никъде, така и навсякъде около нас. Информацията в нея се съхранява под формата на кристали, които имат холографска структура. Кристалите – независимо, дали виртуални или физически, пазят и носят информация именно заради тази своя структура, и можем да ги оприличим на „преносима памет“ или един вид „флашки“, ако търсим аналогия в нашия материален свят.
Все още си спомням вълнението и страхопочитанието, с което изучавах и наблюдавах, бидейки със съзнанието си „там“, своя собствен кристал. И когато виртуално сложих ръцете си върху него, за да се запозная с него чрез човешката си представа, без в действителност дори да съм повдигнала ръце, изведнъж почувствах мощен енергиен поток съвсем реално да започва да се влива в цялото ми физическо тяло. Това е преживяване, което вероятно трудно би могло да се разбере без да бъде изпитано. Трудно е и да бъде описано, но това, което аз почувствах, докато тази силна енергия се вливаше в мен, бяха две неща: ЛЮБОВ и ИЗЦЕЛЕНИЕ. Не исках да свършва, исках тези усещания и тази сила да не спират, и да продължавам да бъда в този поток колкото се може по-дълго. После, след като приключих със сутрешната си практика, установих, че болката в гърлото ми е изчезнала.
Това беше начинът, по който лично на мен ми беше показано, че няма от какво да се страхувам, че там, в това пространство съм обградена от любов и помощ. И макар вече да не влизах в Хрониките със страх, както в самото начало, дълго време достъпвах това пространство със страхопочитание. Трябваше да изминат може би три месеца, докато осъзная, че Висшите сили, с които толкова обичам да си общувам там, всъщност не желаят това отношение. В действителност, това е наследството от насажданите ни векове наред догматични представи за нас, хората, като нисши същества спрямо Бог, ангелите и всичко, което човекът свързва с Небесата и Божественото. Напротив, там е любов, там е светлина, там ни обичат и уважават по начин, който рядко можем да срещнем в човешкото общество. Там са тези, които винаги са готови да ми помогнат, да ми дадат съвет, подкрепа, да ме утешат, ако съм разстроена или да ме ободрят и мотивират, ако съм разочарована. В такива моменти вече сама знам, къде да намеря нужната ми подкрепа и всеки път се изумявам, как така винаги успяват да подберат най-подходящото послание, което да ме вдигне и ободри именно в конкретната ситуация, така че да мога да продължа с нови сили напред – в такива моменти дори не се налага да се настройвам на съответната честота, усещам, че каналът вече е отворен, сигнализирайки ми по този начин, че ми се подава ръка, в случай, че реша да се възползвам от предлаганата ми подкрепа (разбира се, за това се изисква известно време и практика, докато човек вече опознае достатъчно добре това пространство и започне да се чувства комфортно там). Веднъж реших директно да ги попитам, можем ли да бъдем приятели. За някои може да прозвучи и странно, и може би дори смешно да се задават подобни въпроси към Висшите сили (а за трети и налудничаво човек да си говори с някакви си там същества свише). Но откликът беше еднозначен и аз самата почувствах, колко тази моя нова нагласа радва и тях – усещам го дори сега, докато пиша тези редове, и цялото ми сърце ликува и отговаря от името на моите духовни водачи. И така, ние „станахме приятели“ и оттогава, независимо че отношенията ни продължават да са по-скоро като на „учител-ученик“, преминаха на ново, по-различно ниво. А ако трябва да сме по-точни и конкретни, Висшите сили, които ни напътстват „от горе“, са заедно с нас, за да могат да ни помагат да преминем през това житейско пътешествие по възможно най-добрия за нас – спрямо поставените задачи и цели, начин. Те никога няма да ни дадат информация, за която не сме готови. И са винаги на наше разположение за помощ, подкрепа, насока и съвет, стига ние самите да пожелаем това.
Ако искате и Вие да опознаете своя многоизмерен екип от духовни помощници, мога да предоставя информация за тях от Вашите лични Акашови записи: Кой си ти и защо си тук? – Истинската страна на реалността (real-side-of-reality.bg).
Или бихте предпочели сами да търсите и установите връзка с Висшите си аспекти? Мога да бъда полезна с препоръки и насоки за установяване на лична връзка с Висшия Аз и духовните водачи, подходящи именно за Вас към дадения момент, както и за текущи възможности за взаимодействие с многоизмерното пространство с цел лично възприемане на интуитивна и многоизмерна информация: Вибрационна настройка – Истинската страна на реалността (real-side-of-reality.bg).